Излишно е да казвам, че когато ни боли, не се чувстваме щастливи. Но факт е, че излишна рана няма. Появява се точно когато сме забравили, че сме живи... или напротив – когато сме се объркали, че сме безсмъртни. И тогава проговаря Поезията. Тя осмисля всяка рана. Предвижда и тази – и авторовата, и твоята, читателю. Защото очите на поета не могат да останат безразлични. Защото метафората, превъплъщението – във фея, вещица, цвете, листо, небе... дават отговори, преди дори да си попитал. Разбира се, само когато има талант. А в тази книга той е безспорен.

Слава владее разчупения класически стих, но не се ограничава от него. Тя ни запраща в своите светове, които се оказват… и наши. Така прави талантливият човек – без да си дава сметка. Събитие е тази книга! Не просто игра на рими, а всеопрощаваща философия. Че нищо не е случайно, стига да съхрани душата ти – добрата ти душа, умната ти душа, порасналата ти душа. Да, тази поезия е за пораснали души. И въпросът за цената никога не е „на всяка цена“. И аз понякога се губя... Но имам щастието да ми се случва Слава – с нейните поетични компаси.

Тогава се намирам. Ще се намериш и ти, читателю. Защото душата няма друга задача – освен да расте.

Камелия Кондова (щастлив редактор!)