Да имам власт върху някого означава да мога едностранно да определям неговото поведение. В такава светлина виждаме правото и властта да вървят ръка за ръка − то изисква и се нуждае от подчинение, за да е ефективен ред, а тя използва неговите механизми, за да усили въздействието си, давайки не само индивидуални, но и общи заповеди. Идеята, че властта може да използва правото, а то по дефиниция е нейно творение, носи със себе си страха от неограничен произвол, облечен във формите на правното регулиране. Философията на правото последователно спори, как властта да бъде ограничена от законите, а те – дадени в ръцете на правилната власт.

Въведение

I. Методологическа основа на изследването

• § 1. Базовите юридически понятия и пораждащите се във връзка с тях властови въпроси
  
• § 2. Общата теория и философията на правото
  
• § 3. Използвана методология
  
• § 4. Юридическият метод
  

II. Право и власт – понятийни основи на проблема

• § 5. Какво представлява властта
  
• § 6. Видове власт
  
• § 7. Властта като елемент на правното понятие – вход в проблематиката чрез либертарно-юридическата теория на В. С. Нерсесянц
  
• § 8. Право и власт според българската теория след установяването на социалистическия режим
  
• § 9. Принудата като дефинитивен признак на властовото понятие за правото
  
• § 10. Правото като властови ред
  
• § 11. Право и легалност
  

III. Potestas et Auctoritas

• § 12. Potestas − Auctoritas като теоретичен проблем, относим към настоящото изследване
  
• § 13. Историческата еволюция на понятията
  

IV. Трите исторически епохи на правото

• § 14. Значението на историческите типизации за правната теория
  
• § 15. Различните „разбирания за правото“
  
• § 16. Традиционното право и акселогическото разбиране за правото
  
• § 17. Модерното право и инструменталното разбиране за правото
  
• § 18. Съвременното постмодерно право
  

V. Право и суверенитет

• § 19. Суверенитетът и мисленето за правото. Роля на понятието за настоящото изследване
  
• § 20. Суверенитетът в началото на Новото време
  
• § 21. Суверенитетът в позитивистките теории на правото през XIX век
  
• § 22. Хуго Краббе и идеята за суверенитета на правото
  
• § 23. Демистификацията на суверенитета в теорията на Ханс Келзен
  
• § 24. Суверенитетът като визия за отношението между правото и властта: Възгледите на Карл Шмит
  
• § 25. Суверенитетът и съвременото постмодерно право
  

VI. Основната норма като проекция на властнически отношения

• § 26. Основите на Келзеновата теория
  
• § 27. Теорията за Основната норма
  
• § 28. За прочитите, давани на Келзеновата теория
  
• § 29. За някои указващи Келзенови пасажи
  
• § 30. Основната норма като юридическото значение на една властническа ситуация
  
• § 31. Алтернативата на Харт: правилото за разпознаване като властово понятие
  

VII. Властите и функционирането на правния ред

• § 32. Увод в раздела
  
• § 33. Властнически и невластнически източниците на правото
  
• § 34. Овластяващи правни норми
  
• § 35. Субективните публични права на държавата и нейните органи
  
• § 36. Властта и понятието за субективното право
  
• § 37. Властта сред формите на субективното право: частноправни измерения
  
• § 38. Формите на субективните права в публичното право
  
• § 39. Правният ред и постмодерните съдилища
  
• § 40. Съдилищата и контролът над властите
  
• § 41. Върховенство на правата и овластяване чрез правото
  
• § 42. Понятието за юридическа санкция
  
• § 43. Правният ред като ред от овластявания и ред на овластяване
  

Заключителни бележки

Използвана библиография