Книгата „Прародина и религия на ранните българи“ е писана като опит за изследване и навсякъде между двете си корици има вида на изследователски труд. Поради това в нея има огромно количество нови неща, които никой даже не си е и помислял, че могат да съществуват. Но най-ценното на книгата е, че почти всички твърдения са получени чрез силата на познати научни методи и са подкрепени с по няколко свидетелства. Книгата, представена на вниманието на съвременния много претенциозен, силно атакуван и поради това доста объркан читател, няма претенции да бъде учебник или христоматия по история.

Този вид труд закономерно не е гарантиран срещу евентуални грешки, дано те са в поносимите граници. Обикновено се смята, че само специалистите с огромен обем от конкретни знания имат правото и шанса да се занимават с изследователска работа. Най-общо казано, това е далеч от истината макар, че все пак определен минимален обем знания е необходим. Многото знания, дълбоката щудираност, тясната връзка със школи, звена и авторитети ограничава и затруднява процеса на изследване. Още повече ограничава и затруднява професионалното обвързване и зависимост.