Монографията "Практики за изработване на български традиционни инструменти през втората половина на ХХ век - традиции и иновации" е етноорганоложко изследване и разглежда българските традиционни инструменти от ракурса на тяхната изработка през втората половина на ХХ век в нейната обвързаност с функционирането им в ключови инструментални практики за същия времеви интервал.

Изследователският подход при третиране на проблема за периодизация в развитието на производствата и промените, които настъпват в технологиите по същото време, насочва към предметната област на приложната етномузикалогия, като задава актуалност в контекста на проблема за съвременното състояние на музикалните, респективно креативните индустрии в България.