„Последна молитва” е книга в стила на старите майстори, макар че е написана от млад писател. Боян Боев е 29-годишен, но вече името му е познато на тези, които следят новата българска литература. Романът му „Сайбиевата невеста“ е едно от събитията в литературата ни през последните години. Сега младият автор предлага изключително зрял и силен роман в класическите традиции на българската белетристика, но като дух е модерна, съвременна интерпретация на темите и мотивите в нея.

В „Последна молитва” Боян Боев рисува предосвобожденска България - с всичките ѝ конфликти и проблеми. Младият писател ни повежда по уличките на Делва - красиво градче, което скоро ще изживее най-голямата си драма.

Годината е 1872. България е в навечерието на своето освобождение от османската власт. В това смутно време Найден Тороманов, буден младеж, се завръща в родния си град Делва след дълго странстване из чужбина, за да погребе баща си. Колкото близка, толкова и чужда му е бащината земя. Неговото завръщане помита привидно безметежното спокойствие в града и повече отвсякога назрява омразата между бедни и чорбаджии, между християни и мюсюлмани.

На фона на смутните времена в предосвобожденска България се развива действието в семейната сага „Последна молитва“. В романа е отразен сблъсъкът между българите и османците, бедните и чорбаджиите, образованите и невежите. Желанието за бунт срещу робството се преплита с любов, нови приятелства и жажда за мъст, а греховете от миналото изплуват на повърхността.

Като народна песен е красива „Последна молитва”, защото е за свободата българска, но също за обречената любов, за трагичната съдба и робска орисия.

Потопете се в елегичната атмосфера на предосвобожденска България. Душата ви ще трепне заедно с надеждите и разочарованията на героите. Ще се отрони от устните ви въздишка, жадуваща любов, свобода, опрощение. Това е книга, събрала още неописаното, непочувстваното за ония времена. Боян Боев ни го предлага с размаха на тогавашните будители. И ще изживеете приключение, което ще ви направи съпричастни, още повече българи.

Произведението е наситено със събития и динамика, има историческа достоверност за времето и начина на живот в онези години. Всички герои са много плътни, достоверни личности, в които биха могли да се припознаят много съвременни читатели. Всеки персонаж е изграден със своите чувства, минало и копнежи за по-добро бъдеще. След всички перипетии в сюжета никой не е такъв, какъвто е бил в началото на романа, а дълбоко екзистенциалните послания разтърсват душата на читателя, карат го да се чувства още повече българин.