„Портиерът към Ада“ отваря много врати, зад които чакат отговора си вечните въпроси за доброто и злото около нас и вътре в нас.

‌Стивън Крендъл е млад човек, който от години отглежда, като капризно цвете, огромна омраза и неприязън към живота. Сякаш е заченат не от божествения лъх, а от зловонния дъх на Сатаната. На пръв поглед незабележим с нищо, но с болното съзнание за значимост и величие по единствения начин, който би могъл да роди едно болно съзнание – надмощие чрез насилие.

Дали пък някои наистина се раждат зли... Или вече толкова са се размили усещанията за Добро и Зло… Какво трябва да се е случило, за да обсеби невръстното съзнание с всепоглъщащите демони на разрушението...

Разкъсван между свирепата хватка да раздава справедливост спрямо кривото огледало на собствената си реалност и естествено заложения рефлекс към смирение и боязън от възмездие, героят крещи за любов и взаимност.

Ще се чуе писък в нощта, ще проблесне острие на бръснач... Портите на Ада ще бъдат отворени.

Иво Христов не беше обикновено момче. Той беше светлина - красив ум, мъдрост и доброта, събрани в едно сърце, което туптеше за другите. Творец по душа, воин по съдба. Силата не беше в тялото му, а в духа. Успяваше по неподражаем начин да побеждава болката с думите си, а те до последно останаха мъдри, честни и чисти. Живя дълбоко, с невидима, но мощна смелост, която докосваше всички около него. Остави ни думи. Остави ни пример. Остави път от светлина, по който да вървим.