В повестта всичко се върти около един петел. Не домашен, а боен петел – единственото останало от сина на полковника, убит на арената за бой на петли. По времето на действието семейството на полковника се състои само от двама старци – той и жена му (и петела) – които живеят в крайна бедност, очаквайки пенсията, която правителството му е обещало някога като на ветеран от революцията. А пенсията вече 56 години не идва и не идва. Заглавието на книгата също е реплика от нея. Тя е на пощенския служител към лекаря на селото и гласи точно така: „Полковникът няма кой да му пише.“ И той и жена му се оправят както могат. Полковникът много обича петела на сина си, но от немотия ту понечва да го продаде на дон Сабас, ту се разколебава, докато накрая…

От издателя