Погребете ме зад перваза” е много смешна и много страшна книга. Тя е учебник как да обичаме, без да задушаваме и как да се грижим, без да унищожаваме обекта на своята любов. Тя ни помага да разбираме и да прощаваме, да бъдем великодушни и всеотдайни. Това е книга на светлия, заразителен и пречистващ хумор, история за израстването, отговорностите на възрастните и волята им да се променят. Написана от първо лице, повестта “Погребете ме зад перваза” пародира щастливото детство. Малкият Саша Савелиев, невинно и чисто дете, попада в епицентъра на полярни чувства. От една страна е обсебващата любов на психично болната му баба, която той скрито ненавижда. От другата страна са нежната привързаност и копнеж за близост на майка му, която обаче не намира сили да се пребори за детето си. Между тях е той – беззащитен в самотата си, търсещ изход от смазващата тежест на вихрещите се емоции