„Мислех, че съм свикнал с изненадите на Пламен Антов. Във всяка негова книга има елемент, който престъпва табутата и разсича клишираната представа за това, което поезията е или трябва да бъде... 
Въпреки всичко новата му поетична книга ме изненада. Не очаквах от него толкова яростен фронтален сблъсък със съвременната цивилизация, с нейното бърборене, с нехайното й празноглавие. Не очаквах такава ангажираност от поет, който органично ненавижда всички формати на ангажираността.

Тя е напрегната, спореща, отричаща и самоотричаща се. Има нещо от патоса на Ницше в тези стихове – от неговия бяс да отрече ординерността – дори когато е постулирана като божи атрибут.“

Едвин Сугарев

„В лицето на тази книга имаме повод да приветстваме опит за лирико-философска дисекция на словесното съзидание. Предложените тук текстове и картинки внушават здравословен скепсис към до- и постмодерните напъни за възможен ренесанс на списователската арт аура.“

Бойко Ламбовски

♦  ♦  ♦

Пламен Антов е роден в Монтана през 1964 г. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Доц.-доктор по филология, Институт за литература - БАН. Пише поезия, белетристика, драматургия, есеистика, публицистика, литературна критика и теория. Автор на множество публикации в специализирания литературен и научен печат, както и на девет книги с поезия, разкази, драматургия, литературна теория. Негови стихотворения и литературоведски статии са публикувани в чужбина. Носител на национални награди за поезия и драматургия. Член на Сдружението на български писатели и Дружеството за изучаване на ХVІІІ век.