„По следите на турския гамбит“ е сериозно историческо изследване на събитията, разиграли се по време на войната от 1877-1878 г. Книгата проследява пътя на руската армия и дипломация и загадките около „суетенето“, започнало край Плевен и завършило с абсурда на нейното „стоене“ пред отворените порти на Константинопол и подписването на още по-абсурдния Санстефански договор. Този труд води към разбирането на онази „необичайна смесица от самонадеяност и идеализъм“, която характеризира обърканата външна политика на последните трима руски императори, която закономерно води Руската империя до началото на нейната трагедия през август 1914 г.

Книгата на Игор Козлов ни предоставя един необичаен поглед към Руско-турската война, от гледната точка на „реалната политика“, политическия прагматизъм и изконните руски интереси – контрола над Босфора, „ключа за руския дом“. Събитията са разгледани трезво и критично, без никакви високопарни идеологически внушения за „високоблагородната саможертва на Русия“, „славянското братство“ и „българо-руската дружба“, с каквито обикновено са изпълнени трудовете на повечето академични историци, било то руски или български.

Авторът е критичен и безпощаден, като показва реалистичната картина на събитията. Посочва ни огромната поредица от грешки, които допускат първите държавни мъже на Русия, начело с императора, в дипломатическата и материалната подготовка на войната, самото провеждане, посредствеността на военното командване и изобщо на целия външнополитически курс на Александър II и канцлера Горчаков.