Заглавието на тази книга - „По особено мъчителен начин...“ - е част от параграф в Наказателния Кодекс на НРБ, касаещ престъпленията против личността, на каквито са подложени освободените български поколения след турското робство в наниза от войни - местни, общоевропейски и класово-партийни - под трицветното ни национално знаме, а после и под червеното…

Историческите факти тук са изложени чрез проследяване съдбата на революционера Тодор Ангелов и неговите съвременници, която само може да ни удивлява - както с невероятната жизненост, така и с трагичната политическа обреченост на тези наши предшественици.

Съдбовната нишка на тежката им орисия започва с нещастието на македонските бежанци, минава през балканските войни и се окървавява в политическото братоубийство, за да бъде застигната от проклятието на „прокудените“ вън от пределите на България…

♦  ♦  ♦

Свобода Бъчварова е известна българска писателка и киносценаристка, едно от най-значимите имена в българското кино. Родена е на 11 януари 1925 г. в град Горна Джумая (Благоевград), в семейството на Тодор Ангелов-Божаната и Александра Шарланджиева. Заради репресиите, последвали Септемврийското въстание и Деветоюнския преврат, още през 1925 г. те емигрират във Виена, а след една година заминават за Франция. През 1930 г. заедно с майка си Свобода се връща в България. След 9 септември 1944 г. заминава за Ленинград като студентка по естетика. Там се сблъсква със сталинския терор и вярата и във великата съветска идея е разклатена. В началото на 50-те години на ХХ век започва работа като журналист в културния отдел на в. „Работническо дело”. Отделът се превръща в трибуна на новите идеи, на новото мислене, родено от „голямото размразяване”. Скоро обаче благосклонното отношение към културния отдел на вестника е изгубено и отделът е пръснат. 70-те и 80-те години писателката отдава кариерата си на киното. Тя е създател и ръководител на легендарния творчески колектив „Хемус”, съсценаристка (заедно с режисьора Георги Дюлгеров и актьора Руси Чанев) на култовия филм „Мера според мера”, основан на нейния роман „Литургия за Илинден”. По неин сценарий е първият български филм („Между релсите”, реж. Вили Цанков), носител на международна награда – Сребърен лъв от Фестивала във Венеция. Голяма част от „евъргрийните” в българското кино също са свързани с името й – или е техен сценарист, или са направени по нейни книги: „Жребият”, „Опасен чар”, „Не знам, не чух, не видях”, „Фильо и Макензен”, „Бой последен”, „Спомен”, „На всеки километър” и т.н. Редактор е на „Авантаж”, „Лачените обувки на незнайния воин”, „Мъжки времена”, „Козият рог”, „Господин за един ден”, „Няма нищо по-хубаво от лошото време”, „Таралежите се раждат без бодли” и др. През 1985 г. заради свободомислието си е уволнена от Българска кинематография, но е върната на работа след протестите на младите членове на колектива. Две години по-късно я уволняват окончателно. Омъжена е за д-р Любен Бъчваров и има една дъщеря – Елица, която живее в Бразилия. Там, в Рио Кларо, Свобода Бъчварова завършва започнатия още през седемдесетте години документален роман в три тома „По особено мъчителен начин”, посветен на родителите й, който представлява една покъртителна изповед за краха на илюзиите, за нелицеприятните истини и горчилката на дългия житейски опит. Освен многото професионални награди, Свобода Бъчварова е носител и на най-голямото държавно отличие – Орден „Стара планина”, връчен й от президента Г. Първанов през 2005 година по случай нейната 80-годишнина.