Главен инспектор Гамаш се завръща в Sûreté du Québec. На пръв поглед старият пост му пасва като ръкавица, но скоро се оказва, че за да се справи с новите предизвикателства, ръкавицата трябва да е желязна.

След като веднъж си стоял най-отгоре, тези отдолу трудно те приемат за равен. След като години наред някой те е следвал, изглежда почти невъзможно да те поведе. Дори ако този някой ти е по-близък от син. Дори ако е Жан Ги Бовоар.

Краткият срок, в който Гамаш и Бовоар са принудени да си поделят ръководството на отдел „Убийства“, се оказва катастрофален. Не заради отношенията им, а заради заплахите отвън.

Квебек е изправен пред чудовищно наводнение, в социалните медии валят непрестанни атаки срещу Гамаш, а трагичното изчезване на една млада жена е поредният случай, който се нуждае от щателно разследване. И когато наводнението довлича в покрайнините на Трите бора труп, за Арман Гамаш става все по-трудно да не приема престъплението лично.

Докато се опитва да е крачка напред във всяка от кризите, той все по-често мисли за човешката природа, за „Моби Дик“ и истините, примесени с коварство. А в сърцето му безмилостно тупти един въпрос: Какво би направил, ако убиецът на собственото ти дете остане ненаказан?

Луиз Пени е канадска журналистка и писателка, която още с първия си роман от поредицата за инспектор Гамаш получава единайсет литературни награди, включително „Артър Елис“, „Бари“, „Антъни“ и „Дагър“. Пени е единствената в света осемкратна носителка на литературния приз „Агата Кристи“ и е удостоена с Ордена на Канада за приноса й в литературата и канадската култура. Романите й са преведени на повече от трийсет езика и са издадени в многохилядни тиражи.