Слав Бакалов е едно от имената, с които българската култура може да се гордее. Живописец на експресията той непрекъснато е в състояние на вътрешна неудовлетвореност от постигнатото до момента.

Сега Слав Бакалов се е обърнал към прозата и тук както в картините му той се изкушава от възможността на едно ново пътешествие – пътешествието по необятните пътища на словото. Той не се колебае да експериментира с формата като я насища с неудържимата си фантазия и постоянно присъстващата ирония. Разказвайки тази „криминална история“, той остава верен на своята художествена същност да раздробява на дребни детайли общата картина и след това да ги обединява в проницателното си художествено изобразяване. Отделните глави на „Плужек“ сами по себе си звучат като наименования на картини от една неосъществена от него изложба: „Папарак“, „Орехи“, „Джентълмен“, „Пълзящият“, „Паника“ и други.