В книгата са поместени първите две части „Пловдив“ и „Прилеп“ от обширните спомени на Никола Ганчев Еничерев, отпечатани през 1906 г.

Автобиографичното в тях е преплетено с наблюденията на Еничерев за хората и нравите в двата града. Показани са делата на редица възрожденски дейци в Пловдив и Прилеп от втората половина на XIX век. Жив език, отлични портретни характеристики и проникновен анализ на нравите – това е отличителното в спомените му.

Никола Еничерев е реформатор и вдъхновител на новото в живота на прилепчани. Той е в основата на борбата за църковна и духовна независимост на българите в Прилепско: превръща българското училище в града от основно в класно – всъщност това е и първото средно училище в Македония; отхвърля се върховенството на цариградската патриаршия; за пръв път се почитат светите братя Кирил и Методий; слага се началото на общинското самоуправление; учредява се читалище.

Спомените на Никола Еничерев са подтикнали големия български писател Димитър Талев да започне да пише романа си „Железният светилник“. „През 1935 година се зачетох – споделя той, в книгата на Еничерев за родния ми град Прилеп... Тя беше един от главните ми източници. Оттогава идеята за моя роман за Македония не ме напусна“. Какво по-голямо признание за стореното и описаното от Никола Еничерев!