Книгата е ново попълнение в поредицата „Перо“ на Издателска къща „Хермес“, част от която са книгите на проф. Калин Янакиев, Тони Николов, Андрей Захариев, Деян Енев.

Мирела Иванова присъства неизменно на българската литературна сцена с поезия, проза, литературна критика, публицистика, киносценарии и преводи от немски.

 

„Развълнувана.
Наблюдателна.
С език, който те удря фронтално, но и влиза под кожата.

Поетеса, ще кажете. Да, Мирела е поетеса – и тъкмо като поетеса пише публицистичните си текстове за „Дойче Веле“. Нейните страсти и нейните каузи не могат да те оставят безразличен. Читателите, а по-рано и слушателите на „Дойче Веле“ открай време усещат, че Мирела е искрена, че трескаво търси добрите пътища за България и нейните хора.

Търси ги със сърце.“

Александър Андреев

От 2003 година досега всяка седмица Мирела Иванова записва своеобразната хроника на случващото се, на възможната и копнежна събитийност на българското всекидневие. С кураж, ирония и болка надниква в същността на несбъдващия се според високите ни представи живот, търси исторически обяснения и духовни опори, разказва прости истории, които съдържат уроците на притчата. С инатлива упоритост се взира в процепите, през които изтича градивната енергия на българите, забелязва и назовава тъмните и насилнически обществени явления, дамгосали българския преход, задава въпроси към общността, натоварени с всевъзможни лични отговори.

„Площад България“ е разделена на три взаимопреливащи се и разговарящи помежду си дяла: „Свръхбагаж“, „Из едни новини“ и „Къде е заровено българското куче“.

Текстовете могат да се четат последователно, отзад напред и обратно: но и заедно, и поотделно те разказват запомнящо се и пристрастно величествената българска разпнатост между тягата по порядък, „здрава ръка“ и подчинение и вечно изменчивите южняшки хаос, всезнаещо свободомислие и мърлявина.

Вместо послеслов в края на книгата е поместена студията на проф. Михаил Неделчев „Поетесата Мирела Иванова като публицист“, която завършва с думите: „Мирела Иванова: тъжният, яростен, смеещ се през сълзи свободен човек, който се грижи ежеседмично и за нашите лични и общи свободи!“.

 ♦  ♦  ♦

Мирела Иванова е родена на 11 май 1962 г. в София. Публикува първите си стихове още като ученичка. Оттогава до днес присъства неизменно на българската литературна сцена с поезия, проза, литературна критика, публицистика, киносценарии и преводи от немски. Един от създателите на поетичното общество „Петък-13“, дългогодишен уредник на къща музей „Иван Вазов“. Води своя авторска рубрика в „Дойче Веле“. Стихотворенията, разказите и есетата ѝ са превеждани на всички големи езици, публикувани са в най-значимите литературни издания, включени са в представителни антологии на българската и европейската литература.

Мирела Иванова е носител на множество литературни награди, сред които и Наградата за модерна поезия от Източна и Югоизточна Европа, връчена й през 2002 г. в Мюнхен от немския медиен магнат д-р Хуберт Бурда. През 2003 г. получава Националната награда за българска художествена литература „Христо Г. Данов“. През 2008 г. е наградена от Баварското министерство на културата с едногодишна писателска стипендия в международния творчески дом „Вила Конкордия“.