Всички деца порастват освен едно.

„Питър Пан“ не е книга само за децата, нито само за възрастните. Тя никога няма да остарее, защото е едновременно за детството и за порастването. Историята има способността да поставя детето и възрастния в точно тази прагова споделена ситуация на несигурност, в която самите понятия „дете“ и „възрастен“ губят от тежестта си, все едно че са поръсени с прашец от крилцата на фея.