На 2 април 2008 г. големият български поет Константин Павлов навършва 75 години. Тъкмо тази годишнина е формалният повод за двама негови приятели - художникът Светлин Русев и поетесата Божана Апостолова - да публикуват някои от последните текстове на поета в уникалното издание „Писмо до Светлин“ с манускрипти от автора и негови портрети, рисувани през годините от Светлин Русев.

УБИВАМ ГИ ЧРЕЗ...

Някои думи не изговарям нарочно.
Убивам ги чрез премълчаване.

СМЯХ...

Забавно е да наблюдаваш как времето,
искайки да те унизи,
прави смешно себе си, отнемайки ти неща,
които никога не си желал да притежаваш.

ЕКЛЕКТИКА?

Допускам, че съм еклектичен.
Еклектика? Защо не -
кентавърът ми е по-интересен от обикновения кон,
а също така - и от обикновения човек.

Константин Павлов е признат като оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура. Оригиналността му намира високо признание в чужбина още от края на 60-те години. Тогава Анна Ахматова искрено възкликва: „Константин Павлов е най-големият български поет, когото някога съм чела!“

♦  ♦  ♦

Константин Павлов е eдин от най-значимите български поети на ХХ в. Роден е на 2 април 1933 г. в бившето село Витошко, Пернишко. Следва право в СУ „Кл. Охридски“. Редактор в Радио София (1957-1959), в издателство „Български писател“ (1961-1962; 1964-1965), вестник „Литературен форум“ (1963) и „Мултифилм“ (1965-1966). От 1966 до 1975 г. му е забранено да работи и публикува. През 1975 г. получава разрешение за работа в „Българска кинематография“. През същата година е приет за член на Съюза на българските филмови дейци, а през 1980 г. е избран за член на Съюза на българските писатели. През 1983 г. по повод 50-годишнината от рождението му е издадена книга със заглавие „Стари неща“, включваща стихове от първите му две книги и сценарии. През 1989 г. за първи път след дълго прекъсване печата стихотворения във вестник „Литературен форум“. Напуска СБП на 3 февруари 1989 г. Никога не е членувал в други организации или партии. Стиховете на К. Павлов са преведени на френски, английски, испански, немски, полски, руски, сърбохърватски, унгарски и други езици. По негови сценарии са създадени едни от най-известните експериментални български филми. Носител е на националната награда за поезия „Никола Фурнаджиев“ за принос в българската поезия (2000), Националната литературна награда „Христо Г. Данов“ (2005) за принос към българската поезия и драматургия и към развитието на гражданското общество у нас и на Националната награда за поезия „Иван Николов“.