"Пощенска кутия за приказки" представя:

"Писмата на леля Евдокия"

 

ПРЕДГОВОР

Първото писмо от леля Евдокия получих през 2010-а. Още си го пазя. Наричаше ме „Евана Щерева“, критикуваше ме по нейния забавен начин, философстваше, и интересно, в простоватия ѝ изказ имаше доза мъдрост. С годините тази мъдрост започна да ескалира. Когато Иван ѝ купи компютъра и ѝ направи фейсбук страницата, Евдокия експлодира. Покрай нея експлоадираха хиляди жени - започнаха да пишат коментари под статусите ѝ на Евдокиния език – пълен с правописни и лексикални грешки, език ретро, и в същото време „вкусен“ за упражняване на въображението и на... спомените. Евдокия донесе на читателите си онази мила носталгия, която всеки от нас пази в себе си, но някак умишлено потиска. Защото сме нови хора, живеем в ново време и няма място за някакви лигави тъги по оминалото. Оказа се, че има място и не е срамно да покажеш, че си живял и в друго време, когато има един човек, който те провокира. Един човек, който говори с лекота за всичко, по най-обикновения начин и дори, когато иронизира някого или нещо, посланието в края на написаното винаги е да бъдем по-добри.

Във времето, в което лошите новини са носители на търговския успех, когато кръв и смърт надничат от всяко вестникарско заглавие, от всяка новинарска емисия, се появи една Евдокия със своите добри новини. И увлече 14 000 след себе си. 14 000 поискаха да се будят сутрин с нейните истории, да ѝ разказват своите, да бъдат част от живота на една българка – емигрант, която продава обувки в един магазин в Германия. Много от тези 14 000 се припознаха в нея, в семплото ѝ живеене, в простичките, но значими думи, които Евдокия изрича всеки ден. А ако знаят цялата истина на Евдокия, може би съвсем ще се идентифицират с нея.

В тази книга ще срещнете цялата истина. Ще ви разсмее, ще ви развълнува, ще ви разплаче. Ще ви умили. Защото ако Евдокия не си е позволявала в статусите си във фейсбук да говори за проблемите си, е била достатъчно честна пред празния уърдовски файл, и там е споделила всичко. Сега този файл е тук, в следващите страници. И ви очаква едно потапяне в душата на тази скромна и мила жена, която спасява пеперуди посред зима.

Евдокия сякаш не живее в този свят. Тя проповядва морал – това отдавна забравено понятие. Понятие, мухлясало в учебниците от еди кой си клас. Изобщо, всички ценности, на които е символ леля Евдокия, изглеждат мухлясали. И това е най-ценното – че 14 000 ги намират за важни. И тази цифра ще се умножава. Не беше далеч времето, когато Иван ѝ беше казал, че когато събере 1000 „лайки“, ще я води на екскурзия. Много бързо Евдокия обиколи света. След всеки 1000 лайка... Смятайте колко екскурзии са това...

Сега дойде редът и на вашата екскурзия. Добре дошли в нежния свят на леля Евдокия! Простете ѝ всички заблуди, в които до този момент сте вярвали. А те са две: Че тя работи като продавач на обувки – не е вярно, преди две години ми каза истината и ме помоли да пазя тайна: Работела като чистачка в този магазин, но ѝ било неудобно от вас и затова се опитвала да поддържа малко по-висок стандарт чрез версията си. И втората заблуда: Че леля Евдокия наистина съществува. Но това го забравете. Докато постовете ѝ в страницата валят всекидневно, тя наистина ще съществува. Въпреки голямата истина, която ви предстои да разберете, след като тази книга стъпи на пазара.

А това, че хората имат еднакви потребности, подобни емоции, че всички имат нужда от любов, от добра дума, от мил жест, е безусловната истина. Независимо от социалния им статус, пола, местоработата и поста, който заемат.

Евдокия е вашият екскурзовод в света на доброто. Доверете ѝ се...

Приятно и вълнуващо пътуване!

Ваня Щерева