„Мнозина от тези, които са гледали разтърсващия филм на Роман Полански „Пианистът“, са си задали въпроса кой е героят на филмовата история, поискали са да узнаят нещо повече за него.

Идването на тази книга е подготвено от филма. „Ако трябва да избера един филм, чиято лента да бъде поставена на паметната ми плоча, това ще е „Пианистът“ – казва в едно от интервютата си Полански. Самият той в детството си преживява подобна лична и семейна съдба. Известният режисьор с полско-еврейски произход вплита деликатни нишки от собствените си спомени във филмовата история.

Сега българският читател може да се запознае с разказа на пианиста от Полското радио Владислав Шпилман от самия него. Нищо от преживяното и видяното не е спестено. Най-силните послания извират оттам. Текстът има собствено красноречие и казва истини, които са привилегия на словото.

В изданието са включени записки от дневника на неговия спасител – капитана от Вермахта Вилм Хозенфелд, един от германските военнослужещи, които са разбирали лудостта на ставащото, но не са можели да го спрат. Можели са само да спасят единици.

Докато стигне до изданието, от което е преведена, книгата извървява нелек път. Първо се появява в цензуриран вид. Цензуриран е и първият филм по нея под заглавие „Варшавският Робинзон“, от авторството на чийто сценарий се отказва полският нобелист дисидент Чеслав Милош. Книгата стига до този си вид (издадена първо в Германия и после в Полша), благодарение на сина на „Пианиста“ Анджей Шпилман и германският поет Волф Бирман. Затова и техните коментари са най-добрият пътеводител в историята и на книгата, и на нейния автор.

Не забравяйте, докато я четете, да слушате Шопен: Ноктюрното в до минор и Баладата в ре минор, които са есенцията и на книгата, и на филма. Защото музиката е спасение.“
От преводачите