„Малките романи „за из път“ на Карастоянов са материя с изключителна пластичност. Тези истории сякаш се прилепват към сандвичите и списанието за автобуса, разстилат се като шлейф, носят се като облаци, неизбежно общи: веднъж шофьор на ТИР разказал нещо на една позната. Тук даже курортната история, зад която стоят дебели романови корпуси, е умело загъната за из път: от приготвените билети от по шест стотинки през ладата, с която двама братя току се изнасят да гледат кино, до края с песъчинката в обувката и заминалия последен автобус. И ето че в този финал стаената меланхолия изскача мощно от опаковката на малкия роман. Удивително е как тези походни истории във всеки един момент са готови да се прожектират в една друга рамка, да поемат по други коловози, да кацат в други времена.“

Борис Минков

Христо Карастоянов (1950) живее и твори в Ямбол. Той е един от най-изтъкнатите съвременни български писатели. Автор е на над 30 книги, сред които трилогията „Кукувича прежда“, романите „Една и съща нощ“, „Животът няма втора половина“, „Т като Ташкент“, „Послепис“, „Името“, „Паякът“ и други.

Носител е на многобройни награди - Портал Култура (2017), Елиас Канети (2015), Дъбът на Пенчо (20М},Хеликон (2014,20V2), Златен ланец (2001). Негови книги са издавани в Германия, Турция, САЩ.