Има хора, които идват на земята не за да живеят щастливо, а за да направят живота на другите щастлив. Те приемат една висока идея и я следват неотклонно. Живеят в обществото, но не му се подчиняват. Защото подчиняват себе си тотално на нещо по-висше и универсално, което включва щастието на всички. Такива хора живеят, за да проправят пътека към бъдещето. Те са истинските творци на прогреса. Желаят го, прозират най-правилния път към него, постигат го и с това проправят диря и за останалите.

Тази книга е за Петър Дънов и Борис Георгиев. Двама българи разкъсали обръча на националното самосъзнание и постигнали усещането за универсалност. И двамата са известни със своята безкомпромисност по пътя към съвършенството. Единият е създател на учение за себереализация, а другият твори изкуство, граничещо със съвършенството. Книгата не е подчинена на стремежа те да бъдат идеализирани. Тя просто разказва защо и двамата са казвали за себе си: "Странник съм...", и разкрива дълбоката духовна връзка между двама извисени творци, кодирана дълбоко в тяхната съкровена душевност, в истинското им съзидателно аз. В „Странник съм в този свят...“ ще ги срещнете като самотници в живота. Самотници, победили самотността, превръщайки я в песен, която тази книга ви дава възможност да чуете. И в образ, който можете да видите.
Книгата е за двама странници по пътя на вечния живот.