Величка Настрадинова е родена в Пловдив. Учи виолончело в Пловдивското музикално училище. Завършва Българската държавна консерватория в София. Работи като артист-оркестрант в Пловдивската филхармония и като преподавател по камерна музика в Музикалното училище в Пловдив. 

Автор е на романите за възрастни: „Елтимир Тертер“, „Аз съм царят“, „Инвенция прима“, „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“, на сборници с разкази: „Забравени песни“,„Несериозни разкази“, на фантастика: „Госпожица Вещицата“, „Белите на доктор Беля“, „Невероятната Марта“, „У лукоморие дуб зелен“ (на руски език), на детски книги:  „Дядо Пип“, „Сърдитият дядо Пиперко“, „Закриването на Америка“, „Къдрави приказки“, „25 приказки и половина“.

ЕВРИДИКА

– Кмете, тука ти си законът и държавата.
– Ако ще ми говориш на „кмете“ – и аз така! Какво бе, фелдшер?
– Като ми изпълниш искането, ще продължим както си знаем.
– Е?
– Трябва да узакониш едно дете.
– Квооо? В това село дете не се е раждало от двайсет години. Да не би някоя баба да се е престрашила? Най-младата е над шейсет и пет...
– Ти, кмете, трябва да ме изслушаш внимателно и доброжелателно.
– Карай, фелдшер.
– Аз, като медицинско лице, най-отговорно ти заявявам, че Мирон Ангела се е сдобил с отроче от женски пол.
– И коя жена му го роди?
Фелдшерът вади жълта кърпа на сини квадрати, бърше шия и гледа... нагоре?
– Там е работата, че не е жена.
– Ако му се е отелила кравата, пък ти си дошъл да ме гъбаркаш, довечера сам ще си пиеш ракията.
– Няма. Мирон ще черпи, ама първо да свършим работата. Трябва незабавно да впишеш детето в регистъра, както е установено: с егене, баща, майка и да издадеш акт за раждане.
– Да речем, че почна. Баща – Мирон Ангелов Ангелов – 52 години, майка...
– Абе, нали това ми е дерта – майката.
– Бай Мирон е намерил детето?
– Къде ще го намери в тоя мраз и виелица? От три дни не са ни карали хляб...
– На мен ли го казваш?... Съобщиха, че разчистват пътя, но до неделя хич да не се надяваме. Да му се и времето, и баба му Марта! На въпроса! И какво си се изпотил в студа, та все я размахваш тая кърпа? Ето ти чай, и аз ще пия, седни да се разберем. И защо бай Мирон не дойде, ами – ти?
– Мирон ми се примоли: „Иди, вика, че аз съм стеснителен, пък кметчето е нервак, не мога му обясни“.
– Пий и говори!
– Абеее... Мирон казва, че през лятото, кога ходил из горите да маркира дървета за сеч, спрял пред голямата ела над водопада и понечил да я бележи. И тогава станала една... От елата излязла жена, ама хубава, та хубава, като от сън, застанала пред дървото и рекла: „Не го давам“. Мирон взел да си трие очите, щото не е за вярване, а тя пак рекла: „Не си търкай очите, истинска съм. Ето, пипни ме“. Мирон я пипнал, тя – като свилена вода. Той така казва, свилена вода... А тя продължила: „Не сечи дървото, то ми е дом. За отплата мога да те дарувам, да те подмладя, мога и дете да ти родя. Ако искаш.“. А той как да не иска? На него две жени са му умрели, а рожба не е видял. И отвърнал: „Дете!“ Тя го прегърнала и Мирон разправя, че такава жена не е любил, нито си е представял. И пак вика: „Като копринена вода“, ама не може да се схване какво разбира той под тоя термин.
– Аз пък не разбирам защо ми ги плещиш тия бабини дивитини.
– Щото тя казала: „Напролет, кога над Бели връх се покаже оная звезда, дето вие й викате Гърлицата, ще родя. Ако до три дни не дойдеш, детето остава с
мен.“ И си влязла в елата. Пък Мирон оттогава ходи като урочасан и от две седмици гледа с бинокъл Бели връх.
– А! Той затова ли ми поиска бинокъла и не ми го връща.
– Ще ти го върне. Не му трябва вече. Щом звездата изгряла, той се приготвил да върви, но тогава заигра виелицата. Мирон си помислил: „Утре ще спре. Пролет е“. Да, ама не спира.Тогава Мирон нахлузил ските и тръгнал. Отишъл. Оная се показала и му подала голо бебе, та човекът се замаял как да го носи и го скрил под шубата. Но оная добавила: „Ако до залез слънце не го приемете за човек, щом грейне звездата, ще си го прибера“. И Мирон се изтрепал да бърза, ама как се карат ски в тая мешавица с голо дете в пазвата? Нейсе. Върнал се и отишъл право при баба Дика. Там огън гори, и жената знае как да се погрижи. Окъпала бебето, разрязала два чаршафа от чеиза на щерка ѝ, дето се е запиляла чак в Австралия, повила го и го подала на Мирон. А той като й разказал това, дето ти го говоря, тя начаса разповила детето, сипала отново вода и го кръстила...