Италианският писател Примо Леви, химик по образование е един от най-проницателните мислители на ХХ в., Наричат го „Данте на нашето време“, „един от великите писатели на ХХ в. редом с Пруст, Джойс и Елиът“, „един от достигналите най-широка публика и отзвук свидетели на най-страшното човешко крушение...“. А той самият определя себе си така: „Аз съм обикновен човек с добра памет, който попадна в един въртоп, измъкна се от него повече благодарение на късмета си, отколкото на качествата си, и оттогава храни известно любопитство към въртопите, големи и малки, метафорични и материални...“

Сборникът му „Периодичната система“ (1975) е сред най-четените и най-необикновените италиански книги – „автобиография, научно разсъждение, хуманистична философия, смайваща във всеки жанр“. 21 документално-художествени истории, озаглавени с имената на химични елементи – Аргон, Титан, Живак, Ванадий..., в които Леви разказва личната и семейната си история, така че разказаното да стигне далеч извън пределите на конкретните събития и хора и да не остане чуждо никому.  

Този сборник е за поезията в труда и за радостта не само от добре свършената работа, но и от грешките на растежа; за вълнението от красотата и за справянето с несправедливостта; за неразривната смесица от живот и смърт в природата и хората; за ежедневното откривателство. В „Периодичната система“ „нищо не е излишно, всичко е есенциално”, както отбелязва Сол Белоу.

С логото на „Кратки разкази завинаги“ – една от най-любимите поредици на ИК „Жанет-45“, настоящото издание включва предговор за българските читатели от историка Фабио Леви и интервю на Филип Рот с автора.

„През Втората световна война в лагера на смъртта Аушвиц са депортирани 650 италиански евреи, от които се спасяват само 20. Сред оцелелите е един млад химик, който ще се прослави повече в литературата, отколкото в науката – Примо Леви, автор на една от най-красивите и оригинални автобиографии на света: „Периодичната система.“
Радио TSF  

„Колкото и дълбоко да се потапя в болезнени исторически обстоятелства, Периодичната система не е гневна или тъжна книга. Напротив, тя е делото на едно спокойно, даже жизнерадостно въображение... Всеки химик си е малко магьосник (какъвто иска да бъде и всеки писател) и се стреми да извлече злато от камъка, но малцина успяват. Примо Леви сякаш е усвоил тайните на това преобразуване и е написал книга, която може да бъде определена единствено като освобождаваща.“
New York Times

„Неговите произведения за Холокоста бяха от решаващо значение за формирането у мнозина на понятието за порядъчен човек... Това, че фигура от ранга на Леви се е появила сред пепелищата на може би най-дивашкия акт на омраза през ХХ в., е могъщ източник на надежда и сила.“  
Boston Review 

„Периодичната система“, лапидарно съчетание от наука и литература, продължава традицията на научното писане от Галилео до Дарвин, замряла през ХХ в. вследствие на академичната специализация“.
Financial Times

♦  ♦  ♦

Примо Леви (1919–1987) е химик, писател, мислител и един от най-превежданите италиански автори. Ражда се в Торино, от ранна възраст проявява жив интерес към точните науки, етиката, литературата. Завършва с отличие химия в родния си град през 1941-а, а на следващата година започва работа в швейцарска фармацевтична фирма със седалище в Милано. На 8 септември 1943 г. постъпва в партизански отряд – заловен е два месеца по-късно и е изпратен първо в концентрационния лагер Карпи-Фосоли, сетне в Аушвиц. Остава жив като по чудо и е освободен от Червената армия в началото на 1945 г., след което предприема деветмесечен поход обратно към дома си. Най-известната му книга „Нима това е човек“ излиза през 1946 г. и в нея писателят разказва впечатленията си от трансформациите на човешкото в Аушвиц. През 1963 г. излизат спомените му за сложното придвижване от Полша до Италия след напускането на Аушвиц – забележителен документ за епохата, озаглавен Примирието. Следват сборниците с разкази „Естествени истории“ (1966) и „Формална грешка“ (1971) и „Периодичната система“ (1975) –– предизвиква отново всеобщия възторг. След 1977 г. Леви се посвещава изключително на писане и публикува сборника „Ключът звезда“ (1978), за който получава най-престижната литературна награда в Италия, „Стрега“; романа „Ако не сега, кога?“ (1982); „Потъналите и спасените“ (1986) и други.

Примо Леви отнема живота си на 11 април 1987 г. в дома на Корсо Ре Умберто 75, където е роден, отрасъл и живял.