В своята книга „Пазителите“ Венцислава Великова разказва за Ваня - правнучка на баба Мона - която, уж за наказание (случайно или не), е отпратена от майка си в старата селска къща на прабаба си във високопланинско село. Къщата ѝ разкрива неподозирани светове. Ваня не само чува историите на героите в тях, тя ги изживява, чувства, вълнува. За двете седмици, в които е на гости у прабаба си, тя се променя по непонятен за себе си начин. Когато напуска „затвора си“, Ваня вече е много различна, с мисли и виждане съвсем други от тези, с които е дошла.

Светът се променя, не само момичето. Когато Ваня решава да се завърне отново на село, намира само историите, пропити в старата къща, в скрина, в бабиния бюфет и най-вече в стария сандък, останал от незнайни времена, но не и прабаба си.

„Не тъжи за Времето назад. Идва нещо ново. Щом ти е взето старото, значи вече не ти е нужно.“ – беше казала баба ѝ в последното си писмо.

Ваня не намира съкровища, а истини.