В сборника „Пътят на любовта“ няма нито един слаб разказ и това съвсем не е преувеличено твърдение. Единайсетте изключителни истории, събрани тук, са представителни за творчеството на Алис Мънро, като много ясно и нагледно подчертават едно от най-ценните ѝ качества – да показва, вместо да казва. С непрекъснато прескачане във времето, редуване на гледните точки, загатване отвъд очевидността и съшиване на смислите тези текстове подпечатват запазената марка на авторката и заслуженото ѝ място сред най-големите майстори в жанра.

С шедьоври като „Майлс Сити, Монтана“, „Молитвен кръг“ и „Лошо семе“ нобеловата лауреатка Мънро ни повежда на дълго литературно пътешествие, в което често трябва да поспрем, за да оставим ледената тръпка да отмине. Всяко от заглавията в настоящия сборник стои на точното си място, запраща читателя в емоционална, нерядко безизходна ситуация и същевременно допълва останалите, за да изрисуват заедно безкрайно убедителна картина на самия човешки живот. Но отвъд терзанията и болката, които съпреживяваме с героите ѝ, отвъд обичта и измяната, страстта и отчуждението, младостта и старостта, оставаме в захлас от пронизващата истина, че тези герои сякаш сме самите ние.

Алис Мънро (1931 – 2024) е канадска писателка, родена в Уингам, щата Онтарио. Творяща изключително в жанра на кратката проза, тя е сред най-знаковите гласове на съвременната литература. Мънро е авторка на множество сборници с разкази, всеки от които е посрещан с внимание и възхищение от критиката и читателите. Публикувана през 1986 г., „Пътят на любовта“ и до днес се приема за една от най-ярките ѝ и популярни книги.

Мънро е носителка на редица престижни литературни отличия, които я съпътстват още от първия ѝ сборник. През 2013 г. тя е удостоена с Нобеловата награда за литература за това, че е истински „майстор на съвременния разказ“. Лауреатка е на Международния „Букър“ за 2009 г., както и на наградата ПЕН за 1997 г. – заради „изключителност в жанра на късата проза“.