След спектакулярно обявената „смърт на автора“, приличаща по-скоро на изгонването на Хансвурст от немския просвещенски театър, когато на читателя и литературоведа му беше позволена всякаква намеса в интерпретацията и социалното битуване на текста, самосъхранителната и отбранителна сила на авторите явно надделя и може да се забележи тяхното самоуверено възвръщане на сцената на литературата - или може би трябва да кажем „възкръсване“.

В настоящата книга това възкресение-възвръщане придобива особено ясни очертания: четирима автори обикалят в четири избрани европейски града - Русе, Скопие, Бърно и Щутгарт - и описвайки тези градове, като по този начин не пропускат да портретират и себе си и колегите си, създават своя авторскоповествователен образ, очертават мястото си на онази имагинерна карта на литературата, в която въпреки и напук на езиците и благодарение на преводачите от векове не са съществували граници.