Ярмила Менцлова през цялото време живее със заръката на Учителя, а именно да направи едно подобрено ръководство по Паневритмия. В спомените си приятели, които са я познавали, споделят, че това поръчение е осмислило нейния живот и се е превърнало в кауза, с която тя се справя достойно.

Беше към 20 декември 1944 г. надвечер, сестра Ярмила и аз се разхождахме по кръга на полянката. Приятно се изненадахме, когато видяхме Учителя, заметнат с пелерина, бавно да се приближава към нас. Като се приближи до нас, се обърна към Ярмила и ѝ каза: „Рекох, Вие, сестра, ще оправите гимнастиките.“ „Учителю, аз не мога да ги предам правилно - запротестира тя. - Ще ги играя като балерина, а това не бива.“ „Не -прекъсна я Учителят - Вие ще се допитате до тези сестри, които бяха край мене, когато ги предавах - Катя Грива и другите. Вие ще оправите гимнастиките", повтори той и след тези думи се обърна и си отиде.“

Мария Златева

Ярмила си завърши работата като войник и плати с живота си за своя идеал, за който работи толкова години, за делото на Учителя. Нейната Паневритмия трябва да излезе на български. Трябва да се зачете нейната работа и да се покаже, че тя е положила старание, време и сили, за да изпълни задачата, която ѝ бе дал лично Учителят.

Крум Въжаров