Лусио Викторио Мансиля (1831-1913) – аржентинският аристократ, пътешественик, писател, политик, военен и много повече – е оставил неизличим спомен в съвременниците си. Той започва писателската си кариера като журналист и успоредно с това опитва своето перо във всички възможни жанрове. Огромната начетеност, широтата на познанията и неподправеният му стил могат да се открият също в неговите две най-прочути творби: пътеписа „Екскурзия до индианците ракели“ (1870) и четирите тома на „Паметта между нас. Четвъртъчни беседи“ (1888-1890). 

С необикновен размах Мансиля не само улавя образите и тревогите на своята епоха, а сякаш заснема самото време с неговия език в разговорни разкази, които не са изгубили свежестта и очарованието си. Ясно личи също връзката с едно по-продължително време, едно пълноводно време на разгръщащи се явления, които ще трябва да бъдат многократно преосмисляни. 

Едуардо Шиафино, съвременник на Мансиля, правилно преценява: „Във вашите беседи има умерено нахалство, което се колебае между изтънчеността на философ, която се доближава до пълното отрицание, но миг преди публиката да се освободи напълно, то се разсейва със смеха на обикновен човек“.