Каква утеха е да знаеш, че си обичан, когато единственото, което можеш да направиш с тази любов, е да я пуснеш да си отиде?

 

Дея е тридесет и две годишна жена, която има всичко – успешна кариера, мъж, който я обича, живот, за който е мечтала. В този живот няма място за излишни въпроси, за излишни чувства и за излишни спомени. Но едно телефонно обаждане преобръща всичко. Връща я назад в миналото и изравя болка и тайни, дълбоко скрити от годините и вината.

Пламен среща Дея в един дъждовен есенен ден. И след толкова много години, той е първият, който я разбира и я прави щастлива. Той е просто любовта. Онази, която трябва да изпиташ поне веднъж в живота си. Бързата любов, която идва постепенно. Невъзможната, но споделената любов. Подарък от съдбата, от мъртвите, от дъждовния ден. Вярваш ли в съдбата? Вярваш ли, че там под звездите има някой, който е предопределен специално за теб? Че въпреки обстоятелствата тази любов, тази съдба, няма как да те подмине?

Двама души и техните вини. Техният детски свят и една закъсняла среща. Пътят на прошката не е лек, но истински щастливи са онези, които са имали възможността да го изминат целия.