В края на шейсетте години на миналия век младите хора по света търсят кауза, за която да се борят. Техните родители са водели войни? Те ще бъдат пацифисти! Обществото иска само да консумира? За тях е важна само любовта!

За Оливие и Джейн, двама младежи, които отхвърлят живота, който им се предлага, истината се намира на другия край на света, в Непал. Но независимо дали напускаш парижките барикади, или лондонската мъгла, пътищата, които водят към Катманду, са твърде дълги...

♦  ♦  ♦

Рьоне Баржавел е роден през 1911 г. в г. Нион, област Ла Дром. Син е на хлебар и внук на селяни. Завършва средното си образование през 1929 г., но не може да продължи образованието си поради липса на средства. В продължение на по-малко от година е помощник учител, куриер, банков служител, а после журналист в Progrès de l’Allier, където остава девет години. През 1935 г. среща издателя Роберт Деноел, който му предлага да работи за него в Париж.

Десет години е шеф на производството, като едновременно с това сътрудничи на различни вестници и списания най-вече като театрален критик. Тъй като първите му четири произведения "Опустошение" (1943), "Невнимателният пътник" (1944), "Тарандол" (1946) и "Дявол да го вземе" (1948) не са признати от публиката, опитва други жанрове: театър и после кино.

С От дълбините на времето (награда на издателите за 1968 г.) се връща в литературата. Следват "Пътища към Катманду" (1969), "Великата тайна" (1973), "Раненият принц" (1976) и "Бурята" (1982).