От разказа "ГАЛЬОВНИК"

Галя котки.
Срещу заплащане.
Появиха се една нова категория хора. Примерно съпрузи. Взели си домашен любимец – нали искат все пак някой да ги обича? Защото те, съпрузите,
взаимно не са сигурни дали инвестират обич един в друг. Взимат си котка, ама по цял ден са на работа. Детето пък на училище, после на частни уроци и
така нататък... Домът на семейството – празен по цял ден. А котката трябва да бъде галена. Така пишело в инструкцията за правилното и отглеждане. Галенето го правя аз – срещу заплащане, казах. Това е едната
ми работа. Ама нали знаете, че вече да работиш на едно място не стига!

Една госпожа – хубавка и немного възрастна, около четиридесетте, като научи, че галя котки, и тя пожела. В смисъл, пожела да галя и нея след като
приключа с котката и си измия ръцете.

Пак срещу заплащане желаеше да я галя тази госпожа. Защото ласки не видяла. Или по-скоро ласки консумирала от страна на съпруга си, но твърде рядко. Два-три пъти годишно, примерно. Защото той бил тираджия и обикалял света, за да разнася
замразени пилета и патици.

Това прецених, че е опасен труд за мен.

...