В своя полифоничен роман Андрей Макин разказва историята на младеж, обсебен от упадъка на Запада. Той е написал апокалиптична книга, която е неиздаваема в днешно време. В Голямото преселение младежът обвинява антирасистите, сипе хули по Франция на смесените раси, отговорна за упадъка на Запада и на бялата раса... Неговите идеи са чудовищни! Но и светът, в който живеем, е чудовищен, изповядва авторът.

„Аз изследвам, изучавам личността на този персонаж, и едновременно тази на майка му, която е негова противоположност в идейно отношение.“ Истинският сюжет на книгата е спасяването на една жена, която е загубила, силата и желанието да живее. Психологическо, екзистенциално, дори религиозно, във всеки случай, духовно спасение.

Оказва се, че има и друг път за това. Друг живот. В него вярват т. нар. „дигъри“. Нима всеки няма право на свое „алтернативно“, „трето раждане” отвъд границата на биологичното и социалното, която ни поставя нашата човешка участ?
 

„Този роман е скандален в благородния смисъл на думата – скандалът на истината.“
Жорж Бернанос

„Романът „Отвъд границите е същински камък, хвърлен в локвата на политически коректното.“
„Les livres d’Eve“

♦  ♦  ♦

Андрей Макин, избран преди три години във Френската академия след публикуването на близо двайсет романа, написани на френски език, и удостоен с наградата „Гонкур“. В България са излезли вече 7 книги на големия писател. Подобно на Ромен Гари, и той всъщност пише под псевдоним, и то не един. Интересното е, че с един от тях, „Габриел Осмонд“, е наречен един от героите в романа „Отвъд границите“. Авторът гостува в България през 2007 г.