„Собствеността не е била никога толкова обременена и ограничена в своя обем, колкото при сега действащите регулации, когато клоновете на специалната част на административното право се множат непрекъснато. По-голямата част от тези административни опити за овладяване на претенцията за всемогъщество на собствеността - претенция, която се посочва и като основание, легитимиращо производството на огромни количества отпадъци, следва да останат регулативен антураж около правото на собственост. Може би обаче съществуват и някои твърде важни с оглед на политиките на изхвърлянето ограничения, които трябва да получат своята вещноправна интеграция и да бъдат признати като част от съдържанието на собствеността. В този контекст е развита предлаганата в монографията „философия на новото вещно право” и свързаните с нея конкретни насоки за изменение и модифициране на собствеността в съвременното гражданско право.

Книгата ще бъде полезна както на всеки юрист, който е заинтригуван от бъдещето на вещното право, така и за всеки, философ, търсещ причините, поради които един отпадък може и следва да бъде притежаван.”

- из книгата