Огън дойдох да хвърля на земята. И какво повече да искам, ако вече се е запалил?

3522 година.

След ядрена катастрофа, преди повече от хилядолетие, планетата е разделена на две.

Между религиозните комуни и свръхтехнологичният свят на бъдещето.

Между вярата и религията.

Между безверието и вярата.

Антиутопичната картина, рисувана от прецизната ръка на иконописката Ева, разкрива един абстрактен свят на бъдещето, изпълнен с контраста на грешките от миналото, но не за да поучава и да го поправи, а за да го разкаже във всичките му нюанси.

Преминавайки през пукнатините на настоящето, тя търси своето място, което да нарече дом.

Ще го намери ли при Отшелниците — примитивно общество, което няма правила, освен едно единствено: да оцелееш…

Аз не съм Исус, ти не си Петър, но до края на тази история… поне три пъти ще се отречеш от мен… — споделя Ева, преди да започне да разказва съдбата си и приключва с предупрежението си към фанатичните църковни служители:

Ако трябва да заличите всичко, което наричате грях и всяко място, което ръката ми е докоснала — всеки стенопис, всяка икона, нарисувана от грешните ми ръце… Опасявам се, че ще трябва да изгорите цялата църква.

Станислава Белева е автор на двутомния фентъзи роман „Рани върху татуировки“ (2015 г., 2018 г.), поетичната книга „Измислен в редовете“ (2018 г.), фантастичната повест „Бастет. Легенда за Създателите“ (2021 г.), сборника с разкази „Лятото на Живота“ (2021 г.), сборника с разкази и повести „Аз, Гарванът“ (2021 г.), вестникарските статии в епистоларна форма „Изневерентинка“ (2022 г.), научнофантастичния роман „Монарх“ (2022 г.) и антиутопичния, научнофантастичен роман „Отшелница“ (2023 г.).