В „Отломки от минал живот“ смъртта дебне отвсякъде. Като че ли пък животът си почива... На смъртта обаче е поверена ролята на главно действащо лице.

Безмилостен убиец психопат броди из улиците на Града на ангелите в дебнене на поредна жертва. Дързък и самоуверен в неприкосновеността си, всеки път изпраща ехидно послание до разследващите, обхванати от отчаяние и безсилие пред престъпния му гений. Двамата детективи не мислят да се отказват, защото няма перфектно престъпление.

За пресъхналите кладенци на надеждата; за демоните от миналото, ръфащи свежата плът на настоящето; за корена и метаморфозите на злото; за тъмната страна на битието, което ни превръща в дишащи мъртъвци; за счупените парчета на добрите намерения...

За отказа да се примириш и да намериш брод през пустошта!

Иво Христов не беше обикновено момче. Той беше светлина - красив ум, мъдрост и доброта, събрани в едно сърце, което туптеше за другите. Творец по душа, воин по съдба. Силата не беше в тялото му, а в духа. Успяваше по неподражаем начин да побеждава болката с думите си, а те до последно останаха мъдри, честни и чисти. Живя дълбоко, с невидима, но мощна смелост, която докосваше всички около него. Остави ни думи. Остави ни пример. Остави път от светлина, по който да вървим.