Стопанската дейност на тракийското население е неразделна част от неговия бит и веществена култура. От хиляди години хората обработват земята на Тракия и отглеждат точно определени култури, които влизат в състава на препитанието им. Плодородните земи в долното и средно течение на река Марица са били обработвани и са давали живот на хората още от ранния неолит. Затова българите, като потомци на това уседнало население са изградили разнообразие от сечива и методи за обработване на земята, както и начини за съхранение на произведените суровини и храни, за да бъдат консумирани в дългосрочен план.

Правилното отглеждане на културите е изисквало добро познаване на климатичните особености, продължителността на сезоните, влажността на почвата и много други фактори. Непредвидените застудявания, суши и неплодородни години са карали хората да развиват своята мистика, да вярват в отправените към Бога молитви, да се молят за дъжд, за плодородие.

Вярванията, поговорките и пословиците, приказките и гатанките са съпътстваща част от бита на хората. Те са събрани и описани от Петко Ничев чрез информатори, съхранили тези спомени в началото на ХХ век, така че да достигнат и до нас. Чрез тях младият читател може да си даде сметка колко е богата нашата култура, предавана от уста на уста, без да бъде записвана хиляди години.

Настоящото издание съдържа нови два тома от поредицата за историята и бита на село Нова Надежда, община Хасково.