Ако има една основна предпоставка за „От тишината – звук, от нищото – нещо“, то тя е, че всички човешки същества притежават творчески способности. Не само аз вярвам, че творчеството ни се полага по рождение, на всички нас. А и не само хората сме креативни природно. Живеем в креативна вселена. Помислете си само: зачатие, раждане, мутации, трансформации, случват се толкова често и понякога приемаме творчеството за даденост.

Както в продължение на хилядолетия, младите катерички или сините сойки, розовите пъпки или сливите са се появявали всяка пролет, сега се появяват нови видове бръмбари или костенурки, или вируси; както постепенно пищният зелен пейзаж се превръща в кафяво пространство пред очите ни, или облаците сякаш викат дъждовете или просто бавно ги разтварят, като се оцветяват в червено със залеза на слънцето – всичко, което виждаме, участва в безкрайния кръговрат на промяната, която в крайна сметка, във всичките си проявления, включително еволюцията и промяната на климата, е творческа.

Въпреки това, колкото и често срещан и познат да е този феномен, обикновено се казва, че творчеството, особено творческото писане, не може да бъде научено. Не съм съгласна. Вярно е все пак, че освен многото невероятни книги по темата за това как се пише, има и неефективни подходи, начини на преподаване, които са практикувани от тези, които обожават литературата, но самите те не пишат. Те нямат практически опит и така тези добронамерени учители често си служат с гъсти и бодливи методи, които биха били по-присъщи на корпоративната бизнес среда или по време на военна подготовка, но не и при създаването на литература.

Тази книга има за цел да ръководи читателя през процеса на писане. Подходът е добронамерен и нежен, изведен от над петдесет години опит в обучаването на писатели и такива, които искат да започнат да пишат.

Уповавам се на трайната вяра в човешката изобретателност и целта ми е всяка глава да помогне на читателя през етапите на създаване на литературна творба – художествена или не, проза или поезия.

Главите са къси, като празното място между тях е знак за времето, които е необходимо, за да се поеме прочетеното и след това да се медитира върху него.

Текстът е подреден, спрямо въобразена, но невинаги следвана (дори невинаги подходяща) хронология на процеса на писане, от началото до края.

Първата част „Преди началото“ говори за и насърчава неуловимия процес, който предхожда всяка творческа работа – чрез него се развиват идеите, образите, сюжетите или неясните, изгубените думи.

Втората част „Писането“ съдържа различни уроци за това как да пишем – знанието, което имам от написаните от мен книги и, може би по-значимо, знанието, което съм попила от учениците си, тъй като съм напътствала много поколения.

Третата част – „Средства за постигане на целта“, има за цел да помогне на читателя да намери добрия и правилния завършек на творбата.

Сюзън Грифин