Това е илюстрирана автобиография на обичания от всички естраден и оперен певец Орлин Горанов, написана в съавторство с Веселина Паскова. Дизайнер на книгата и корицата е Тодор Манолов. Луксозното издание е с твърда подвързия и суперобложка, с богат снимков материал – включва над 170 снимки от частни архиви, както и от Държавна опера – Пловдив.

Тази книга не е равносметка или огледало на повратна точка. Това е разказ за пътуването. Пътуването към щастието и благодарността, че съществуваме, че имаме възможността да посрещаме и изпращаме деня, че сме дарени със сетива и сърца да чувстваме.

Разбрах, че човек не трябва да се взема насериозно, защото е преходно явление на тази земя. Не е лесно, но има лековито хапче – смехът, шегата. Много помагат позитивните хора и приятелите. С тях се чувстваш истински жив и достатъчно силен да продължиш напред по пътя. А и музиката го прави по-лесен, по-хубав. – Орлин Горанов

Имам Орлин за много скъп човек, защото той е донесъл най-много радост в живота ми. За мен той е рицарят на нашето време. – Борис Панкин

Обичам мекотата и свободата в общуването му с хората и лекотата, с която минава през живота, дори понякога не всичко да е наред. Естествен и искрен, той е опериран от звездомания и за него няма абсолютно никакво значение дали пее в малко забутано местенце, или на голяма сцена - той е един и същ, дава всичко от себе си. Голям е! – Иван Тенев

Да имаш Орльо за приятел е страхотна привилегия. Предугажда и леко, без грам демонстрация прави така, че да се чувстваш спокоен, обгрижен и обичан. Безупречно е коректен и всеотдаен, роднина да ми е, не би се държал така с мен. Рядко се среща такова безоблачно и ценно приятелство. Късметлия съм! – Орлин Павлов

„Не смятай за свое нищо, освен собствената си душа.

Обичай себе си, но не такъв, какъвто си, а такъв, какъвто може да бъдеш!

Не преследвай удоволствията, защото може да станеш тяхна жертва.

И щастието не преследвай, то лесно се плаши.

Винаги гледай напред: в миналогодишното гнездо не кацат тазгодишни птици.

Бъди справедлив към всички мъже, а към жените – кавалер.

Живей така, за да си достоен за образа на онази, която ще вдъхновява всичките ти подвизи! Единствената дама на сърцето ти, с божественото име Дулсинея!“

Из монолога на Дон Кихот от мюзикъла „Човекът от Ламанша“.