"Някога американците правеха стомана, а сега надуват балони. Един от най-странните ни икономически балони е прекалено раздутото, канцерогенно училище, което започва от невръстно детство и продължава чак до завършване на университета. Разрастването на школуването е утопично и ни излиза далеч по-скъпо от дивидентите, които печелим. То разрушава семействата, интелекта и характера. То насажда невежество в десетки милиони. То е черна дупка с негативна енергия, която изсмуква жизнените сили на нацията ни. Фактът, че сме се лишили от участието на младите хора в ежедневието, сам по себе си води до опустошителни последствия с натрупващ се ефект".

"Децата се превръщат в кошмар заради нас – те заболяват от собственото ни безразличие. Някои имат способността да се самоизлекуват, но повечето - не. Тези деца са сбъднат кошмар – те нямат никакви жизнеутвърждаващи интереси, те са създания, обучени да живеят на пристъпи от възбуда и забавление, редуващи се с опити за изплъзване от наказание.  Картата за пътя, който им предстои, е подвеждаща. Най-интересното в тези деца са хилядите часове, които прекарват без да изследват, без да играят, без да търсят възможности за лична печалба, като вместо това се занимават да гледат други хора по телевизията, музикалните клипове и компютърните игри".