През 1960 Олива Денаро е на петнайсет години. Живее в малко сицилианско селце и знае от майка си, че „жената е стомна, който я счупи, за него си е“. Любознателна е, учи се да използва сложните думи от речника. Тайно рисува в една тетрадка портрети на кинозвезди, макар и киното да си остава недостъпно удоволствие за момиче като нея. Харесва ѝ да тича презглава, да замеря момчетата с прашка, ако дръзнат да закачат по-слабите, да събира охлюви с татко си, за да ги продават на пазара.

Олива живее във време, в което все още предстои правата на жените да бъдат извоювани. Тя обаче намира сили да се разбунтува срещу правилата, към които от малка я приучават, когато става жертва на насилие. В живота нищо не е само черно или бяло, границата между неосъзнатия любовен трепет и опита да ѝ бъде наложена чуждата воля е много тънка.

Виола Ардоне майсторски пресъздава Историята в лична история със своя фин усет за отношенията между поколенията и за това колко противоречиво може да бъде плътското желание, което ласкае и привлича, но и плаши, ако е наложено със сила. Няма съмнение, че настъпва времето, в което социалният модел трябва да се промени и правото на лично щастие да надделее над остарелите обществени повели. Двайсет години по-късно се разделяме с една различна Олива, стъпила на нов път заедно с много жени от своето поколение.

До незабравимата Олива Денаро се нарежда с мълчаливото си присъствие нейният баща, отстояващ правото ѝ на избор с цената на трудно взети решения, но със съхранено достойнство, един от най-трогателните мъжки образи в съвременната италианска литература.

След изключителния успех на първата си книга, „Детският влак“, Виола Ардоне ни поднася още една вълнуваща история, заимствана от истински случай: през 1965 за пръв път в Сицилия една смела жена, Франка Виола, дръзва да откаже „поправителен“ брак с мъжа, който я е отвлякъл и насилил.