„Оксиморон“, новият роман на Михаил Вешим, е черно-бяла, смешно-трагична и уникална история за компромисите и малките неща, които ни правят хора.

Романът се нарича „Оксиморон“.

Подзаглавието е „нечовешки роман”. Това също е оксиморон. (Каква точно е тази стилистична фигура, ще прочетете в книгата. Ако не четете книгата, обяснението го има в Уикипедия.)

Оксиморон е, защото романите се пишат за хората. Дори романът да е за кон, муха, слон или куче, той няма да се чете от кон, муха,слон или куче, а от хора.

Тоест – всеки роман е човешки.

А този – не.

Този е за компромисите. Които превръщат човека в нещо друго. В нещо странно. Проектирано, генно-модифицирано и мултиплицирано.

В Хектор - това е героят на романа.

Кой е Хектор?

Един компромис. 

През живота си направих доста компромиси. Дори ги разделях, според случая: на малки и големи, на съществени и несъществени, на революционни и еволюционни, на допустими и недопустими.

Гюстав Флобер бил казал:”Мадам Бовари- това съм аз”.

Без да съм Флобер, ще кажа като него:”Хектор – това понякога съм аз”.

А вие?

Михаил Вешим

‌