Когато е написал първия разказ в този сборник (1947), Гарсия Маркес е бил на 20. Какво е преживял, когато го е видял публикуван във вестника, и отзивите за него, са описани подробно в спомените му - Да живееш, за да го разказваш. Не е спестил и това, че не е имал пари дори да си купи един брой от новия вестник. Когато е написал последния разказ в книгата (1955), е бил на 28.

В този сборник читателите ще могат да проследят с подробности началото на развитието му като писател, стъпка по стъпка. Разказите са много интересни, много психологически, някои от тях са много езотерични и с много въображение. Има и доста хумор.

Разказите в сборника са:

• Ева е вътре в котката си (1947);
• Тувал-Каин изковава звезда (1948);
• Другото ребро на смъртта (1948);
• Огорчение за трима сомнамбули (1949);
• Как Натанаел прави посещение (1950);
• Нощта на алкараваните (1950);
• Един мъж идва в дъжда (1954).