След дълга поредица от сборници с разкази се появи и първият роман на Хелиана Стоичкова. Фантастичен сюжет в антиутопична действителност, пъстра, препълнена със субективен прочит на потенциалното бъдеще. Доведена до антиутопия за някои аспекти на нашият живот, но съвсем близка до други. Град на Лабиринта, град на спасението, град под ледниците, град на адаптите, силни и слаби, забрани и логика на съществуване.

Книгата е динамична и изпраща героите си в търсене на справедливост и опит да бъде установен виновника за съсипаните човешки съдби. Нъпълно в стила на фантастиката обяснението е някъде отвъд привидната структура на обществото. И този, който е оплел толкова много човешки съдби за да играе странните си игри е само началото. Истинският враг е някъде там и и става все по-гладен и все по-агресивен.

„Това за събирането на генома са глупости. Не става въпрос само за ДНК модификация, необходимо е този енергиен елемент да се самоосъзнае. Да помисли себе си за да остане да съществува като битие извън корубата. Различната преса в различните групи ги накара да гледат на самоосъзнаването си по различен начин. И респективно да осмислят себе си, света и тялото си по различен начин. Феноменално имахме изключителни резултати от двете крайности—пълно щастие и пълно нещастие. Но пълното нещастие го постигаме по-лесно. И затова наблегнахме над това. Ти виждаш град пълен с хора, които имат забрана да правят деца. И разсъждаваш над човешките им права. Аз виждам една доза окситоцин, две дози друго, петорна доза, тройна доза хормон. В храната им, в информационните им потоци. В структурата на мислене. Стимулации химически, психически. Повишени енергийни нива. Ти виждаш някой получил внезапно удар. Аз правя дисекции, вивисекции и аутопсии на същия в лабораторията си в опит да разберем какво е останало, къде е отишло. Кой е преносителят на енергийния човек. Никога не би могла да го разбереш. Твърде си елементарна и глупава…“