„Прекрасният нов свят“ е наричан „роман на идеите“, тъй като Хъксли поставя в центъра на вниманието контраста и сблъсъка на различни възгледи и концепции, а не просто традиционния конфликт на характери. В „Обратно към Прекрасния нов свят“ той се отказва изцяло от художествената измислица и предоставя свобода на идеите сами да изграждат формата и насоките на творбата му.

Хъксли ни предупреждава за опасностите, които наглед демократичният съвременен свят крие по отношение на нашата свобода. Отдадени на консуматорство и търсене на удоволствия, хората рядко се ангажират истински с реалността, в която живеят, точно както в романа му гражданите на Прекрасния нов свят не осъзнават ограниченията на своето общество. Съзнателното манипулиране на индивидуалното и груповото съзнание чрез всевъзможни методи прави ума на съвременния човек податлив на всякакви внушения – дори и на тези, които са всички друго, но не и хуманни.

За Хъксли пропагандата е основен враг на свободата и затова нейното разпознаване и противодействието срещу нея са отговорност на всеки от нас. Единствената надежда е в активния ум, който е способен на собствена преценка за действителността. Индивидуалната свобода, състраданието и интелигентността – точно тези качества, които отсъстват в Прекрасния нов свят – ще насочат напълно осъзнатия човешки ум към истински свободно, истински човешко бъдеще.