Посрещнете Лукас с усмивка. Един много специален герой от палитрата на големия Хулио Кортасар е пред вас. Всъщност самият автор. Някой си Лукас се ражда през 1979 г. и чрез страниците на едноименната книга показва Кронопа от Аржентина в най-обичаната от почитателите му светлина. Чрез смеха.

Кратките истории, а всъщност размисли на Лукас за живота, са на ръба на общоприетото. Битката му с действителността напомня тази на Дон Кихот, но вместо мелници пред нас се изправят интраполации, комуникации, патриотарство... Кортасар ловко подхвърля идеи и думи, създава сюжет, заради който за пореден път може да го коронясаме с толкова много титли — измислител, въобразител, фантасмагорител.

Отдайте се на тази книга. На таланта на Хулио Кортасар в целия му блясък. След класическата „Игра на дама“, след провокиращата „62/Модел за сглобяване“, след „Истории за кронопи и фами“ ето я и историята на Лукас. Писател и герой стават едно. Някой си Лукас. 

♦  ♦  ♦

Хулио Кортасар (1914–1984) е сред плеядата латиноамериканци, остави-ли своя отпечатък върху цялата световна литература на XX вek. Роден е в Брюксел в семейството на аржентински дипломат, което през 1918 г. се завръща в Аржентина. Там той прекарва детството и младостта си. Там учи и работи. Там започва да пише. От 1951 г. до смъртта си живее и работи в Париж. Ненадминат майстор на разказа: „Бестиарий“ (1951), „Край на играта“ (1956), „Тайните оръжия“ (1959), „Истории за кронопи и фами“ (1962) и др. Автор на романите „Лотарията“ (1960), „Игра на дама“ (1963) – един от програмните романи на XX век, „62/ Модел за сглобяване“ (1968) и др., на пътеписа „Автонавтите на космострадата“ (1983). Поет, преводач. „Някой си Лукас“ излиза за първи път на български език.