Романът на Зейди Смит NW взима заглавието си от пощенския код за района на Северозападен Лондон, където се развива и самото действие.

Това е експериментална книга, в която авторката следва четирима герои, живеещи в английската столица. Повествованието прескача между разкази в първо и трето лице, поток на съзнанието, диалогични епизоди, написани като театрална пиеса и други стилови похвати. Тази разнородност на разказа представя модерния, многообразен и многогласен, градски живот. 

Преводът е дело на Невена Дишлиева-Кръстева.

А ето и какво казва самата Зейди Смит за The Guardian: 

За какво е този роман?

Не бих казала, че моите книги са за каквото и да било - извън хората и самите изречения в тях. Това превръща NW в един вид „упражнение по стил“ – израз, придобил малко или повече негативно звучене. За мен обаче упражнението по стил не е изкуствен похват – животът на всеки от нас също е упражнение по стил. До скритото съдържание на нашето съществуване явно не се достига лесно: единственото, върху което ни остава да се опрем, са онези външни, явни знаци – как говорят хората, как се движат и обличат, как се отнасят един с друг.

Ето с това се опитвам да се занимавам в литературата: с постройката на нещата в реалния живот, доколкото съм способна да ги наблюдавам и тълкувам, а това невинаги се получава в дълбочина.

Критикът Джейм Ууд, който има забележки към ранните творби на Зейди Смит, включва романа в своя списък за най-добри книги на 2012 г. и коментира, че под формалния ексепимент на стила тече солидно, ясно и гениално, в своята реалистичност, повествование.  

Книгата е номинирана за Women's Prize for Fiction за 2013 г. и получава множество положителни оценки. 

В тази книга човек никога не знае как ще бъдат съчетани отделните парчета и какво ще се случи по-нататък… NW е едно съзнателно неправене; разтоварване на изобилния разказвачески талант на Смит, за да бъде достигната по-дълбока истина, дръзка и болезнена - каквато понякога се случва да бъде истината. И ето го изключителният резултат: радикална, пламенна и истинска книга. 
Ан Енрайт, The New York Times Book Review

Смела крачка по пътя на Джойс, за щастие довела до книга, която не е толкова трудна за възприемане колкото великия си еталон… NW е градски епос, също като своя високо оценен предшественик Бели зъби (2000). 
Джойс Керъл Оутс, New York Review of Books

Романът заявява убедително присъствие. Но истинското му майсторство се крие в усета към живота, в умението да наблюдава по един спокоен и съсредоточен начин как живеят човешките същества; как си говорят; какви жестове използват; как се държат едни с други на публично място и насаме. Книгата едновременно забавлява и лишава от илюзии, смее се заедно с героите но и ги съди строго… Тя е радостен, оптимистичен, гневен шедьовър и най-добрия английски роман, който ще се появи тази година, а навярно и следващата. 
Филип Хеншър, Telegraph

Сложен роман, който обаче е безкрайно увлекателен… Това, което изненадва непрекъснато, е небрежната гениалност на Смит, начинът, по който подхвърля прозрения на тема родителство и работа - неща, които все някога сте напипвали смътно, но никога не сте успявали да формулирате. Собственият й глас може да ни се струва кристално чист и безпристрастен, но всъщност пази иронични нотки, а диалогът й ромоли по страниците в съвършен двуглас... На места усещането от четенето на NW е като да тичаш покрай ограда – улавяш само ивици светлина от случващото се от другата страна. Смит не се грижи за разсеяния читател – не се грижи дори за читателя, който има нужда от изчистен график. Но ако човек има желание да й се остави, да чуе всичките тези гласове и да позволи на подробностите да се избистрят пред погледа му тогава, когато Смит го пожелае, може да се сдобие с изключителна панорама на нашето съвремие. 
Рон Чарлс, Washington Post

NW е опит да бъде пресъздадено не само когнитивното разстройство на постмодерното живеене, но и социалните и психологически разстройства на постмодерния – тоест, пост-благоденстващия – капитализъм. За разлика от Джойсовия блуждаещ и асоциативен поток на съзнанието, Смит е емпирична, картографски точна и неотклонно съсредоточена върху духовната травма и материалните граници на бедността.
Дейвид Маркъс, Dissent

NW прелива от разкъсани личности, хора, отчуждени от онова, което според самите тях ги определя. Тяхната носталгия – по стари филми, стари песни, автобуси, в които вече не се возят – е не толкова успокоение, колкото болка. Винаги можем да си пуснем стара песен, но няма как да бъдем предишното си аз. Това е най-мрачният роман на Смит, и вероятно най-добрият ѝ.
London Review of Books

Ако животът около нас внезапно стане тъмен, смахнат и поетично чудат, то сигурно ще е защото Зейди Смит се е научила да контролира всички ни. В NW тя извежда дръзките си пориви към своя квартал и местния жаргон до нови висини; гледа през призма, която й е позната, но всичко придобива съвсем нова форма.
Pittsburgh Post-Gazette

Действието се развива в северозападен Лондон, където героите се срещат едни други и заобикалят едни други и през това време излагат на показ своите етнически различия и класови трансформации, своите връзки и своите тайни… Майсторството на Смит да събере всички тези късчета и парчета в кехлибара на Лондон, отразява светлина, история и благородната красота да видиш всичко наведнъж. 
Publishers Weekly

Силно амбициозен роман-пъзел, който размества пластове хронология, идентичност, етническа принадлежност и регистър, подкопавайки единството на сюжета и наративната инерция, докато се опитва да обхване един лондонски квартал – едновременно неизменен и променящ се… Тук Смит рискува много, защото мнозина може да се нуждаят от препрочитане, докато наместят парчетата от пъзела, а по-традиционно настроените читатели може да се заплетат и откажат. 
Kirkus Reviews