„Романът на Николай Табаков „Нула време“ не се чете за нула време. Просто времето на прочита е притегателно неусетно. Пред изкушеното читателско око се взривява феерия от образи, галерия от „чешити“, калейдоскоп от цветни обикновени, редови личности, та до самия край на романа, който ни обдарява с усещането, че и в най-незабележимия човек има собствен космос, съизмерим с истинския в тайнствата на човешката неповторимост. 

Малкият град оживява в „Нула време“, където мисълта за смисъла на живота и битовите дребнотемия съжителстват в необявено примирие, откровеният смях не страни от трагичното, а тъгата и болката търсят в смеха бягството от своята неизбежност. Прочетете тази книга. Колоритният език, говорим и мисловен, тръпката на истинното и автентичното няма да ви напуснат до последния й ред. “

Боян Биолчев