„Плешивата певица“, „Носорог“, „Столовете“, „Урокът“ и „Кралят умира“, събрани в настоящото издание, са най-знаменитите и влиятелни пиеси на Йонеско. Първото издание на сборника в България, в превод на Бояна Петрова, датира от 1999 година. „Плешивата певица“ е дебютната пиеса или „антипиеса“ на автора, оживяла на сцената за пръв път през 1950 г. в парижкия театър „Ноктамбюл“ и спрягана като образцов пример за театрален абсурд. Пренебрегвайки изискванията за логика в действието, психологията и езика на героите, Йонеско разчупва всички норми на класическия театър и превръща експерименталното провокативно безсмислие в композиционен похват.

В следващите пиеси, „Урокът“ (1951) и „Столовете“ (1952), хуморът отново извира от абсурдните ситуации и диалози. В по-късните произведения на Йонеско регистърът на абсурда добива по-трагични нюанси, социалната проблематика се изостря, погледът му се обръща към големите теми на времето и битието като екзистенциалната тревожност, фанатизма и страха от смъртта. Без да е мизантроп, Йонеско не крие разочарованието си от лицемерието на буржоазното общество след Втората световна война, от задълбочаващата се алиенация и покруса от неоправданите очаквания. Но и не се опитва да убеди публиката, че баналната глупост и жестокост са изкореними. Така се раждат пиесите шедьоври „Кралят умира“ (1962) и „Носорог“ (1959).

В това ново издание от Бисерната поредица е включена ексклузивна илюстрация на Теодор Ушев, а художественото оформление е дело на художника Иво Рафаилов.

Йожен Йонеско (1912-1994) е роден в Румъния от майка французойка и баща румънец. До тринайсетгодишната си възраст живее във Франция, след което завършва образованието си в Румъния и става учител по френски. През 1938 г. се установява окончателно във Франция. Дванайсет години по-късно публикува първата си пиеса, „Плешивата певица“, с която разчупва всички норми на класическия театър, отхвърляйки изискванията за логика в действието, в психологията и езика на персонажите. Следват „Урокът“ (1951), „Столовете“ (1952), „Жертви на дълга“ (1953), където комизмът все така се обляга на абсурдността на ситуациите и речта.

В по-сетнешните пиеси на Йонеско абсурдът придобива трагичен оттенък, а погледът му се обръща към големите теми на времето и битието – фанатизма, страданието, смъртта. През този период се появяват шедьоврите му „Носорог“ (1959) и „Кралят умира“ (1962). В последните пиеси на Йонеско все повече преобладава метафизичната тема, действащите лица стават все по-символични, а декорът – все по-фееричен. „Въздушният пешеходец“ (1963), „Жаждата и гладът“ (1966), „Игра на убийство“ (1970) увенчават драматургичната кариера на ненадминатия майстор на театъра на абсурда.