В „Нощта на професор Андершен“ границата между реалност и фикция се размиват. Едно убийство става отправна точка за дълбоки размисли и (без)действие от страна на съвсем обикновен (или пък не!) съвременен човек...

Докато празнува сам Бъдни вечер, пие кафе и коняк, 55-годишният професор Андершен се приближава до прозореца и става неволен свидетел на убийство в отсрещната сграда. „Трябва да се обадя в полицията - мисли си натрапливо той. – Трябва да се обадя в полицията.“ Но не го прави. Отива до телефона и не вдига слушалката, споходен изведнъж от усещането, че не е в състояние да влезе в ролята на изобличител.

И докато той се впуска в разсъждения, взема решения и не ги изпълнява, упреква се за действията и бездействията си, пред читателя се разкрива тайната на романа. Но в разкриването на убийството ли е тя? Имало ли е убийство изобщо? Възможно ли е цялата интрига да е резултат от измама на възприятието или от някакво противоречие в историята на самия герой? Къде е границата между реалността и фикцията в неговото съзнание, между факта и интерпретацията, между чувството за вина и чувството за отговорност?

Ходещ парадокс ли е професор Андершен или е олицетворение на обикновеното състояние на човека в свят, белязан от кризата на модерното мислене и празните ценности.