„Неволите на истинския полицай“ е започнат в края на 80-те години и писан до смъртта на автора. Както и „2666“, това е незавършен, но не и непълен роман, тъй като за автора е важно не да го завърши, а да го развива непрекъснато. 

Това е най-добрият Боланьо заради творческото въображение, заради идентифицирането му с неудачниците, заради неговата етика, която не се нуждае от етични принципи, заради проникновения прочит на близките му автори, заради радикалната независимост, заради това, че предлага модерен роман, който не ни лишава от удоволствието да следим интригата, заради един космополитизъм, изразяващ начин на мислене и на живот, заради щастливото и отчаяно отдаване на творчеството...

♦  ♦  ♦

Роберто Боланьо (1953–2003) се ражда в Чили; изкарва част от юношеството и младежките си години в Мексико (там през 1975 г. съосновава авангардното движение инфрареализъм, чийто манифест е негово дело; над две десетилетия работи в Испания като сервитьор, продавач, берач, пазач на къмпинг. Романът „Диви детективи“ печели две от важните международни награди за испаноезична проза – Ералде (1998) и Ромуло Галегос (1999) – и прославя Боланьо. Но истинският световен пробив става след смъртта му, с издаването на епичния му незавършен роман „2666“ в САЩ през 2008-а. Въпреки че възприема себе си изключително като поет той неусетно се превръща в „най-влиятелния и възхитителен прозаик от своето поколение в испаноезичния свят“, по думите на Сюзън Зонтаг. Автор е на десет романа, излезли приживе, сред които „Пързалката“, „Съвети от един ученик на Морисън към един почитател на Джойс“ (1999, с А. Г. Порта), „Мосю Пен“ (1999), „Чилийско ноктюрно“ (2000), „Антверпен“ (2002), „Лумпенско романче“ (2002). След смъртта му са публикувани и ръкописите на „2666“ (2004), „Третият Райх“ (2010) и „Неволите на истинския полицай“ (2011).